Много обично казано. Я да разчленим заглавието. Първо „всички”, ама кои всички? Семейството , социалната група, колегите по професия-едва ли, всички от САЩ, всички от планетата , в това число и българите. Второ - „обичат”, ама платонически само или и с желание за обладаване , или пък изобщо обичат. Трето - „Реймънд”, ама дали само Реймънд или всички Реймъндовци, или пък всички носители на неговите характерни черти като събирателен образ.
Задавам си въпроса? Защо ли пък точно с Реймънд? Асоциативно, та той е навсякъде и без него нищо не става, като във филма. Исках да кажа -другите казват, че без него нищо добро не е възможно. А и веднага нахлуват отговорите, ами обичаме си го в нашето общество, българското. Едни го обичат, защото без него и дишането им е затруднено. Други го обичат, защото ги е оставил на полето, въпреки че са „куци и сакати”. А пък най го обичат тези, които го направиха капитан на отбора. Нахлуват ми и други мисли в главата, ама като ти кажат, че те обичат, дали е обич или е желание за онождане, защото при нас май двете са неразделни? Дали пък не е скрито притворство от всичката тази обич, да излезе накрая, че го мразят? Аз пък нито ще го заобичам, нито ще го намразя. За мен той е декор, на чийто фон ни разкатават възможността да се заобичаме.
Хубава вечер!
25.08.2011 20:54
Обичаме ли, как, какво и кого обичаме?
Аз например, обичам да обичам, дори и непознати, ако ми харесат.Няма значение дали хора, животни, или предмети.
Какво не обичм...не обичам да ми се налага нещо, каквото и да е то.И може би си прав за натрапването.
Хубав ден!:-)